Снощи един от най-великите изпълнители на нашето време, усмихнат

 

Снощи един от най-великите реализатори на нашето време, ухилен и облечен в елементарен тишърт, изговарящ деликатно българските думи, ни сподели най-прекрасните страни на музиката, общуването с аудитория и партньорството на сцена. Софийската филхармония беше в действителност на международно равнище и съм сигурна, че всеки от музикантите се е почувствал оценен и специфичен от това, че Стинг беше научил имената на солистите, отдръпваше се настрана, с цел да се вижда оркестъра и нито за миг не пролича разминаване в ритъма или настроението. Поне за мен най-голямото чудо на всеки концерт е да видя по какъв начин индивидът на сцената изпитва наслаждение от това, което прави, което споделя и се раздава на хората пред него. Това незабавно ме заразява с страсти, кара ме да пея и да се усмихвам и ме прави по-съпричастна и впечатлена в сравнение с и от най-бляскавото шоу. Стинг е точно подобен реализатор – той е създател на историите, които споделя с музиката си и наподобява, като че ли ги претърпява всякога още веднъж. Комбинацията от типичен оркестър и рок балади се оказа прелестна амалгама от дълбочина на звука, трогателни мелодии и думи, които са колкото общовалидни, толкоз и персонални за всеки, който като мен помни текста на Fragile към този момент двадесет години... За първи път седях на стол на рок концерт и не се усещах необичайно от това, тъй като това, което се случваше пред мен беше семпло, същинско и задоволително да се преживее умерено и персонално. И в случай че перефразирам една от най-известните песни на Стинг – не знам каква е формата на моето сърце, само че нощес той извърши сърцата ни до дъно...